Не е точно за „пеперудени души“

Поп-фолк геният на 90-те роди:

Аз съм волна пеперуда 
и летя от цвят на цвят, 
като малко пъстро чудо 
в този сив и скучен свят.

Ако сте твърде млади, за да знаете, това е цитат от песен на чалга певицата Кати, която доста се въртеше по онова време. 

Тогава още не бях прослушал Queen, терминът „Хаус музика“ не ми говореше нищо, а за Бах бях чувал само от вицовете. Както ви стана ясно, предполагам… Аз съм от онези хора, обичащи всяка музика, която успее да ги раздвижи на емоционално ниво. 

А тогава доста ме раздвижваше чалгата и интелектуалните пориви от ранга на:

Ще оставя да ме хванеш 
и с теб ще съгреша. 
Но помни, че ще остана 
с пеперудена душа.

Не съм много горд с този период от живота ми, но няма как да скрия, че точно тази песен ми хрумна покрай дискусиите около статията на Hire Heroes за честата смяна на работното място и последствията от това.  

Моето мнение като че ли се припокрива с акцента на въпросната статия… 

Тъпо е да сменяш компанията си през 6 месеца и това наистина не е добре нито за служителя, нито за работодателя.

Но е въпрос на зрялост и добра култура да защитиш интереса си по правилния начин.

На мен мечтата ми е да отида някъде и да остана поне 10 години там, защото на този етап от живота ми ценя стабилността повече от свободата и защото искам да мога в свободното си време да се занимавам с разни мои каузи без да мисля как ще напълня хладилника и как ще платя сметките. 

До сега максимума ми е 3 години, като не броя периода, в който бях фрийлансър в съвсем друг бранш. 

Но това, че искам да съм някъде поне десетилетка, изобщо не означава, че не трябва да се интересувам как вървят заплатите на трудовия пазар, какво се търси и какво се предлага като технологии.

И изобщо не означава, че трябва да спра да се развивам…

Развивайки паралелно и отношенията си с работодателя. 

Където и да отидеш, за който и да работиш, ако не си поискаш, ако изрично не се договориш, и още повече – ако не демонстрираш колко точно си ценен,  никой няма да тръгне от само себе си да те бута напред.

Точно затова, като си почупиш главата известно време с прескачане от цвят на цвят, започва да ти идва акъла, че нещо не е редно в тази „схема“. 

Ако можеш да убедиш непознат човек в качествата си, защо да не можеш да седнеш на една маса с някой, с който си работил месеци или дори години наред и да я разнищите за 20 минути дилемата за полето на развитие? 

Но както казах – за това се иска определена зрялост и култура. 

Не е точно за „пеперудени души“…

Вашият коментар