Дотук с илюзиите…

Наскоро американското издание Financial Times излезе с ласкав материал за България и българската IT индустрия, в който се говори за рекордните инвестиции у нас и за оформянето на нашите ширини в технологичен хъб.

Колкото и да не им се вярва на някои хора, България има какво да предложи на света и явно се намират доста заинтересувани, които да го оценяват високо.

Въпросът е да се възползваме от момента и набраната скорост…

Като общество, трябва да стигнем до консенсуса, че поощряването на IT бранша е най-прекия път към икономическия успех на цялата държава.

И за това дори не трябват кой знае колко пари от гледна точка на държавни средства, макар че тия милиарди в излишъка няма да намерят по-добра възвръщаемост от инвестирането им в тази посока.

Да не говорим, че и Европейският съюз предвижда значителни фондове за подобно нещо.

По-важното е да внедрим образователна политика, която да стимулира учениците и студентите да се занимават с математика и високи технологии.

Трябва да има разяснителни кампании. Трябва да има яростно вербуване на талантливите в областта.

Имаме нужда от национално усилие, за да захраним системата и да я тласнем към продуктивността, която ще ни изведе в челните класации по стандарт на живот.

Ще ни е от полза и политика за привличане на таланти от чужбина. Защото нека не се заблуждаваме – Световния глад е огромен, а България е сравнително малка държава.

Това, че сме малки обаче не ни пречи да възприемем стратегията на световните технологични лидери и да отворим границите си за всички онези кадърни специалисти, които биха имали желание да живеят и работят в страната ни, пък било то и само за няколко години.

Така ще можем да постигнем умножаване (левъридж) на положителните резултати от усилията ни до нива, за които дори не подозираме. До нива, които да ни превърнат в модерна, напреднала страна.

Но трябва да загърбим илюзиите си, че ни е отредено да бъдем глуха провинция на Европейския съюз.

Никой не може да ни го причини…

И никой не може да спре амбициите ни…

Ако запретнем ръкави и се преборим, вместо да очакваме някой да ни ги подари.

Със създаване и привличане на таланти в областта, с подобряване на инфраструктурата и бизнес средата, можем сравнително бързо да затвърдим постигнатото до момента и в последствие сериозно да го надградим.

Успехът ни е на една ръка разстояние и само от нас зависи да се протегнем за него…

Вашият коментар